https://www.dgb.de/betriebsratswahl/++co++97a86fd0-70bb-11ed-865c-001a4a160123#infos[1]
Работническият съвет представлява интересите на
работниците на работното място и може да прего-
варя от тяхно име с работодателя. За целта той има
права, които са определени в отделен закон («Закон
за представителни органи на работниците в предпри-
ятията“) и трябва да бъдат спазвани от работодателя.
Тези права се наричат права на съвместно вземане
на решения. Ето защо работата на работническите
съвети се нарича още съвместно управление. В Гер-
мания работниците могат да избират работнически
съвет с тайно гласуване на всеки четири години. Ра-
ботническите съвети се застъпват за всички работ-
ници , независимо от техния произход или статут на
пребиваване. Те също така се застъпват за наетите
чрез агенция за временна заетост служители.
По принцип работническият съвет следи за спазва-
нето от страна на работодателя на всички разпоредби
в полза на работниците и служителите, т.е. закони, ко-
лективни трудови договори, фирмени споразумения
и др.
По някои въпроси работодателят е задължен само да
информира или да изслуша работническия съвет.
Важно: Преди всяко уволнение работодателят трябва
да изслуша работническия съвет. В други области ра-
ботническият съвет има по-широки права и може да
участва във вземането на конкретни решения - оттук
идва и терминът «право на съвместно вземане на ре-
шения»:
Работническият съвет трябва също така да се грижи
за това, служителите да не биват дискриминирани,
например въз основа на произход, националност,
пол, сексуална идентичност, религия, политически
възгледи или синдикална дейност. Към задачите на
работническия съвет също приспада насърчаването
на интеграцията на чуждестранните работници, както
и възможносттада той да изисква от работодателите
да се борят с расизма на работното място.
Единствено работническите съвети, а не отделните
работници, могат да упражняват правата на съв-
местно вземане на решения съгласно закона. Без ра-
ботнически съвет няма истинско съвместно управле-
ние.
Ако е избран работнически съвет, работодателят не
може да го разпусне.
Дружествата с работнически съвети
Ако имате някакви въпроси или проблеми на работ-
ното място, винаги можете да се обърнете към работ-
ническия съвет.
Работнически съвет може да бъде сформиран във
всички предприятия, в които работят поне пет посто-
янни служители с право на глас. Съставът на работни-
ческия съвет зависи от броя на служителите:
Колкото повече са служителите, толкова по-голям е
работническият съвет.
Право на глас и участие в изборите за работническия
съвет имат всички служители на възраст от 16 и по-
вече години. Националността няма значение. Също
така имат право да гласуват:
Кандидатите за членове на работническия съвет
трябва да са навършили 18 години и да са работили в
предприятието поне шест месеца.
Всеки член на работническия съвет или кандидат за
член на работническия съвет се ползва със специална
защита срещу уволнение. За повече информация се
обърнете към вашия синдикат DGB:
http://www.dgb.de/gewerkschaften-im-dgb[2]
В предприятията без работнически съвет първона-
чалните избори могат да се проведат по всяко време.
При съществуващите работнически съвети изборите
се провеждат в цялата страна на всеки четири години
- следващият път в периода от март до май 2026 г.
За съжаление има много предприятия, в които няма
работнически съвет. Малките предприятия, като на-
пример зъболекарски кабинет, магазин за тютюневи
изделия или водопроводни услуги, често имат по-
малко от пет служители. В малко по-големите пред-
приятия често няма работнически съвет, защото ра-
ботниците не смятат, че има нужда от такъв. Или пък
не смеят да предизвикат избори. В по-големите ком-
пании, особено в промишлеността, почти винаги има
работнически съвет.
Инициативата за избор на работнически съвет трябва
да дойде от работниците.
Работодателят трябва да остане неутрален. Той няма
право да се намесва. Ако иска да попречи на създа-
ването на работнически съвет, той става наказуем и
подлежи на наказателно преследване!
Работническият съвет се избира от всички служители
и съответно представлява всички служители в дадено
предприятие.
От друга страна, синдикатът не е обвързан с едно
предприятие, а отговаря за един или повече сектора.
Синдикатът представлява интересите на работниците
от даден сектор като цяло и договаря например ко-
лективни трудови договори, които уреждат, наред с
други неща, заплащането, седмичното работно време
и правото на отпуск. Всеки може да стане член на син-
диката. Осемте най-големи синдикати в Германия чле-
нуват в Германската конфедерация на профсъюзите
(съкращение на немски: DGB):
Работническият съвет и професионалният съюз (син-
дикат) преследват много сходни цели. Синдикатите
често често подкрепят основаването на работниче-
ския съвет. Те също така предлагат например семи-
нари и обучения относно работата и правомощията
на работническите съвети, предоставят информация
и консултират работническите съвети.
Impressum: Deutscher Gewerkschaftsbund / Bundesvorstandsverwaltung / Yasmin Fahimi
Henriette-Herz-Platz 2 / 10178 Berlin / Dezember 2022